Решете въпросите и проверете накрая отговорите си, за да видите дали сте достатъчно подготвени.

Успех!

Прочетете текста и информацията в таблицата и изпълнете задачите 1. до 16. включително.

На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се спряла една каруца, готова за път. С тая каруца двама стражари щяха да закарат Албена в града. Из улиците и през дворищата тичаха жени да гледат и тъй като бяха наскачали, както работеха, бежешката се попребраждаха, или пък свличаха ръкавите въз ръцете си. Към каруцата хукнаха и всички ония, които бяха в мелницата, а пък никога там не беше се струпвало толкова много свят, както сега срещу Великден. Горе на баира се виждаше къщата на Албена, отдето щяха да я изведат. Страшното убийство, което беше станало в нея, като че с нещо беше я белязало и отвън и, докато другите къщи бяха измазани и светеха от чистота, с бели стени и сини первази, къщата на Албена беше напусната, зацапана и разкъртена, като че ударена от гръм. Двамата стражари бяха там, единият до вратата, другият до прозореца, а вътре беше Албена.

[…] Навалицата около каруцата трепна; отгоре, откъм баира, идеше Албена и след нея двамата стражари. Всички знаеха, че като последна милост Албена беше поискала да и позволят да се облече, както си иска. Затова беше се и забавила. Ето че идеше пременена, както рядко бяха я виждали. А Албена беше вече близо. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видяха, пак отблизо, всички затаиха дъх. Албена си беше същата Албена, само че не се смееше, очите и не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу. Носеше син сукман и късо елече с лисици. Ръцете си държеше смирено отпред, като че отиваше на черква. Но когато тя се намери между двете стени от хора и вдигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж, сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка.

1. Според сферата на общуване текстът е:

А) научен                     Б) медиен                 В) художествен            Г) научнопопулярен

 2. Каква е връзката между информацията от текста и от таблицата?

А) Текстът представя откъс от разказ, а таблицата дава информация за разказа.

Б) Текстът дава подробна информацията за героинята, а таблицата сбит вид на най-важната информация от текста.

В) Текстът и таблицата представят една и съща информация за разказа.

Г) Таблицата допълва информацията от текста.

3. Кое твърдение е вярно според текста?

А) Отношението към героинята е представено с фразата „Грешна беше тая жена, но беше хубава“.

Б) Никой от присъстващите в града не познава Албена.

В) Действието в разказа се развива по време на голям християнски празник – Гергьовден.

Г) Погледът на Албена е още по-хубав, защото е натегнат от мъка.

4. Кое твърдение НЕ е вярно според информацията от текста и от таблицата?

А) Албена е красива жена, авторът не дава пряка оценка за нейните действия.

Б) Стражари атакуват къщата на Албена и я водят жената към града.

В) Жанровата характеристика на творбата е роман.

Г) Текстът е публикуван през 1927г. и 1928г. във вестник и в сборник.

5. Как е осъществена връзката между първото и второто изречение от втория абзац в текста?

А) с наречие       Б) с местоимение           В) със съществително име        Г) с глагол

6. Каква е ролята на запетаята в първото изречение от текста?

А) Отделя главно от подчинено изречение.

Б) Отделя просто изречение в състава на сложното.

В) Отделя обособена част.

Г) Отделя безсъюзно прости изречения в състава на сложното.

 7. Какво означава думата „милост“, изписана с по-тъмен шрифт в текста?

А) доброта               Б) пощада                    В) желание               Г) благородство

8. В кое време са глаголните форми в подчертаното изречение от текста?

А) сегашно време и минало несвършено време

Б) минало неопределено време и бъдеще време в миналото

В) минало свършено време и бъдеще време

Г) минало несвършено време и минало предварително време

9. Какви са по вид местоименията в изречението Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видяха, пак отблизо, всички затаиха дъх.

А) отрицателно местоимение, въпросително местоимение, лично местоимение

Б) относително местоимение, лично местоимение, обобщително местоимение

В) относително местоимение, притежателно местоимение, обобщително местоимение

Г) показателно местоимение, лично местоимение, неопределително местоимение

10. Запишете в листа с отговори в кое наклонение са глаголните форми в изречението?

      Горе на баира се виждаше къщата на Албена, отдето щяха да я изведат.  – 

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 11. до 15. включително.

       Носеше син сукман и късо елече с лисици.

 11. Определете вида на изречението по състав.

 12. Извадете несъгласуваното определение от изречението.

 13. Запишете кои са еднородните части в изречението.

 14. Каква е функцията на съюза „и“ в изречението?

А) Отделя главно от подчинено изречение.

Б) Свързва еднородни части.

В) Образува сложно съчинено изречение.

Г) Има разделителна функция.

15. Попълнете таблицата, като в първата колона запишете буквата на глаголната форма „носеше“, преобразувана в причастия, а във втората цифрата на съответния вид причастие.

А) носел                                                       1. Минало несвършено деятелно причастие

Б) носещ                                                       2. Деепричастие

В) носейки                                                   3. Минало страдателно причастие

Г) носил                                                       4. Сегашно деятелно причастие

Д) носен                                                       5. Минало свършено деятелно причастие

16. Като имате предвид информацията от текста и таблицата, посочете три характерни черти, които се отнасят за главната героиня – Албена.

17. Преобразувайте пряката реч в непряка, като запазите основното глаголно време и спазите правилата за пунктуационно оформяне.

– То си е моя работа – отговори Лазо глухо и преглътна гласа си.

 18. Препишете текста, като редактирате допуснатите 15 грешки – правописни, пунктуационни и при членуване.

Във много от свойте творби писателя Й. Йовков разкрива истрадалата душа на селянина. Суровата садба неуспяла да обие в много от геройте на авторът желанието за по добър живот. Такъв герой е и Петър Моканина от разказа По жицата. В развитието на действието писателя го претставя като човек  който е готов да ислуша и да разбере мъката на събратята си.

19. Каква е основната тема в стихотворението „Хубава си, моя горо“ на Любен Каравелов?

А) неизживяната младост и недооценяване на родното от лирическия герой

Б) любовта към родината и тъгата на лирическия герой, че е далеч от нея

В) лирическият герой не може да „изтлее“ в родния дом, но не съжалява

Г) саможертвата за родината и вечната любов към нея

20. За кой жанр се отнася даденото определение?

        Голямо повествователно произведение, в което се представят широк кръг жизнени явления и значителна част от живота на героите.

А) разказ            Б) роман          В) стихотворение          Г) повест

21. Посочете ГРЕШНОТО твърдение, свързано с авторите Христо Ботев и Иван Вазов.

А) Авторите представят силата и борбения дух на своите герои.

Б) Основни мотиви в произведенията им са любов към роднината, героизъм, дом.

В) Ботев е роден в Калофер, а Вазов в Сопот.

Г) Най-известните им произведения са „На прощаване в 1868г.“, „Под игото“, „До Чикаго и назад“ и „Опълченците на Шипка“

22. Какви изразни средства се откриват в цитата?

  „кат си ме , майко, родила

   със сърце мъжко, юнашко“

 А) метафора, антитеза, синекдоха

Б) обръщение, епитети, инверсия

В) етимологична фигура, обръщение, метонимия

Г) реторично възклицание, образен паралелизъм, епитети

23. Творбите на кой ред имат призивен характер?

А) „Художник“ и „Косачи“

Б) „Немили-недраги“ и „На прощаване в 1868г.“

В) „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“

Г) „Братчетата на Гаврош“ и „Една българка“

24. В листа за отговори срещу всяка буква в таблицата запишете името на героя от творба, изучена в VI или в VII клас, за когото се отнася съответната речева характеристика.

А) – Дай тук болното!

Б) – Твой син!

В) – Скоро ще чуеш и по-друга песен и нея ще я разбереш без помощта на бай Дамянча.

Г) – Ии, ами аз що свят съм изтръшнал! Ц.. ц.. ц..

25. Запишете с три-четири изречения какво внушават стиховете от творбата „Опълченците на Шипка“ на Иван Вазов:

 „героите наши като скали твърди                              

  желязото срещат с железни си гърди“

 26. Преразкажете текста от името на неутрален разказвач 

”Ангелът на справедливостта” – Елин Пелин

Едно време имало някъде си един беден и добър човек. Той се трудил от сутрин до вечер да изкара прехраната си и да спечели някоя и друга пара. Но кой знае как, не му вървяло, и той си останал беден, та беден. Като видял, че няма спасение, той решил да иде в някоя друга земя, дето трудът се цени повече, дето човешката справедливост е по-голяма, та дано там сполучи…Вървял що вървял, дошъл до една чешма. Като бил вече уморен, той седнал да си почине. Тук го настигнал един пътник като него, с торба на рамо, с тояжка в ръка…

— Е, за къде пътуваш, ако бог е рекъл?

— Тръгнах да ида в чужда земя на печалба. Тук е голяма сиромашия, голяма скъпотия. Хората са лоши, несправедливи, лъжат, не доплащат, от надницата отбиват, от труда ти недоволни. Ще ида в друга земя — там може да е по-добре.

— Бог да ти е на помощ — казал вторият пътник. — И мене гони същата неволя. Ако искаш, хайде да станем другари, заедно да отидем в чуждата далечна земя, заедно да работим и заедно да печелим…Като вървиш с мене, ще видиш много работи, които страшно ще те учудят. Искам от тебе едно нещо: каквото видиш и чуеш — нито да питаш, нито да разправяш! Съгласен ли си?

— Съгласен съм — казал първият пътник…

Двамата пътници си подали ръце — и другарството станало. Тръгнали да пътуват. Вечерта стигнали в един голям град. Като нямало къде да нощуват, вторият пътник казал:

— Аз имам тук един стар приятел, добър човек. Ела да отидем у него…

Домакинът излязъл. Като разбрал, че са странници, които търсят подслон, още повече като познал приятеля си — много се зарадвал. Приел ги у дома си, нагостил ги, напоил ги, дал им чисти и бели постелки да преспят… Но през нощта…вторият пътник отворил долапчето в стаята, дето спали, и откраднал оттам златна чаша. Първият пътник видял това и много се учудил на неблагодарността на другаря си. Но бил дал дума да мълчи. Затова нищо не рекъл.

На втория ден пътниците стигнали в друг град. Било се стъмнило и трябвало пак да нощуват. Като нямали познати, те се спрели случайно на една голяма порта и почукали… Стопанинът излязъл намръщен, мрачен, нахокал ги хубаво, но ги приел в къщата си, настанил ги да спят в един нечист килер и не им дал нито вечеря, нито капка вода… Преди да си тръгнат, вторият пътник извадил из торбата откраднатата чаша и я оставил у дома на тоя лош човек. Това още повече учудило първия пътник. „Виж, какъв чудноват човек намерих за другар! — помислил си той. — От добрите краде, на лошите подарява. Не ми се харесва тоя човек.“ Така си помислил той, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи.

И тръгнали пак двамата приятели. Вървели що вървели, замръкнали в едно малко селце… Въртели се насам-нататък, най-после видели край селото един разграден сиромашки двор. Сред двора имало къщичка, прилична на кокошарник — мъничка, изкривена, подпряна с два гнили дирека, за да на се сгромоляса… Спрели се и почукали. Из къщичката излязла една бабичка, суха, жълта, цяла покрита с дрипи…

— Елате, синко, заповядайте, баба! В къта има място за двама. Аз с моята малка внучка ще спя при водника.

Рано сутринта бабата изпратила внучката си да пасе прасето, а тя отишла на селската чешма за вода. Двамата пътници тръгнали да си ходят. Като излезли из вратата, вторият пътник взел брадвата от дръвника, ударил два-три пъти гнилите подпори — и бабината къщица се преметнала и рухнала. Първият пътник се учудил още повече. „Бре, какъв лош човек намерих за другар!“ — помислил си той. Помислил, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи.

И двамата приятели продължили пътя си. Вървели що вървели, замръкнали в едно друго село. Там попаднали в къщата на един добър човек, гостолюбив и харен… Сутринта им дал ядене за из пътя и ги изпратил чак до пътната врата. Тук вторият пътник му казал:

— Приятелю, ние сме хора от далечни места. Не знаем пътя. Прати твоето момче да ни упъти донякъде.

Човекът се съгласил на драго сърце. Повикал петнадесетгодишния си единствен син. Казал му да покаже пътя на гостите и да ги изпроводи вън от селото. … Като стигнали вън от селото, то се спряло на моста на голямата река, която се мятала шумно отдолу, и казало:

— Като вземете оттук надясно, по правия път — не се бойте! Той ще ви изведе там, дето искате.

Като казало това, момчето се поклонило и рекло да се върне. В това време вторият пътник се приближил до него и го бутнал от моста. Момчето паднало в реката и се удавило. Досега първият пътник гледал какви чудни работи върши неговият другар, чудел се и си мълчал. Но като видял това злодеяние, той се обърнал към другаря си с негодувание и викнал:

— Кой си ти, проклети човече, та не можах да те разбера?

В същия миг лицето на неговия другар се преобразило — станало чисто, светло и безкрайно хубаво. Една чудна светлина излязла от цялото негово тяло и го обгърнала като светъл облак. Той се усмихнал и казал:

— Поклони ми се, защото аз съм ангелът на справедливостта.

Учуден и уплашен, човекът паднал на колене, поклонил се и казал:

— Прости ми, ако греша, свети боже пратенико, но през нашето другаруване аз не видях знак на справедливост нито в едно от твоите дела. Напротив, всичко което ти извърши, беше дело на неблагодарност, несправедливост и зло.

Тогава ангелът го покрил с крилата си и небесният му глас прозвучал и казал:

— Не се чуди, човече. Онова нещо, което ти вземаш за зло, е всъщност добро, а онова, което ти мислиш за злодеяние, е само предпазване от зло. Чашата, която откраднах от добрия човек, бе отровна. Тя бе му подарена от негови завистници, за да го отровят. Аз я оставих в къщата на лошия. Нека се отрови той, защото много хора страдат от него и още много щяха да пострадат.

Под къщата на бабата имаше заровено голямо богатство. Ако аз не бях срутил тая нищо и никаква колиба — бабата нямаше да го намери. Тя щеше да умре бедна и щеше да остави в бедност добрата си внучка. Сега, като чисти развалините, тя ще намери богатството и ще умре доволна, че има какво да остави на внучката си.

Пък дето удавих единствения син на добрия човек, аз го направих, за да спася бащата от срам и позор. Син му, ако беше живял, щеше да стане най-лош човек, най-голям разбойник — щеше да огорчи сърцето на добрия си баща и сам на себе си щеше да навлече позорна смърт заради позорния си живот.

И тъй, едно добро не се ражда, ако не се погуби едно зло. Така свършил думите си ангелът на справедливостта и хвръкнал на небето.

Ето и НВО 7 клас-отговори!

Прочетете още: Ето на кои дати са матурите за 4, 7, 10 и 12 клас през 2022 г.

Материалът Тествайте знанията си: Примерен тест за НВО БЕЛ 7 клас е публикуван за пръв път на Подготовка за матура и НВО в София – Школа Аслан.