МОДЕЛ НА НАЦИОНАЛНОТО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ (НВО) ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В 10 КЛАС ЗА УЧЕБНАТА 2021 – 2022 ГОДИНА
1. Цели на НВО по български език и литература в 10 клас съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредба No 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците:
‒ диагностика на индивидуалния напредък и на образователните потребности на учениците от 10 клас;
‒ установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението по български език и литература, определени в учебната програма за съответния клас от първия гимназиален етап;
‒ установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението по български език и литература в края на първия гимназиален етап, определени в държавния образователен стандарт (ДОС) за общоо бразователна подготовка;
‒ измерване на степента на постигане на отделни компетентности, свързани с четенето с разбиране като част от функционалната грамотност;
‒ мониторинг на образователния процес за прилагане на политики и мерки, насочени към подобряване на качеството на образованието.
2. Учебно съдържание:
2.1. Системата от задачи по български език цели установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати, определени в ДОС за общообразователна подготовка за първия гимназиален етап и в учебните програми за 8 клас, за 9 клас и за 10 клас.
Теми от учебното съдържание по български език за 10 клас:
• Разговорен, художествен, научен, официално –делови, публицистичен стил
• Правописна, пунктуационна и лексикална норма. Граматични норми
• Лексикални особености на думата в текста
• Активна и пасивна лексика. Пароними
• Фразеологично словосъчетание
• Залог на глагола
• Възприемане, анализ и редактиране на чужд и на собствен текст
Оценявани знания, умения и отношения
- Разграничава видовете функционални стилове (разговорен, художествен, научен, официално–делови, публицистичен).
- Търси, извлича, обработва и използва информация от различни информационни източници.
- • Представя различни видове информация по зададени параметри.
- • Разпознава езикови особености на текстове, характерни з а различните функционални стилове.
- • Сравнява и анализира проблеми в текстове от различни функционални стилове.
- • Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит.
- • Познава и прилага книжовноезиковите норми.
- • Открива и редактира стилно–езикови грешки.
- Посочва аргументи или контрааргументи във връзка с дадена теза или антитеза за есе по морален или по граждански проблем.
- Формулира теза или антитеза по зададена тема за есе по морален или по граждански проблем.
- Създава в писмена форма: ‒ резюме на научен текст; ‒ резюме на медиен текст;‒ заявление;‒ CV.
2.2. Системата от задачи по литература цели установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати, определени в ДОС за общообразователна подготовка за първи гимназиален етап и в учебните програми за 9 клас и за 10 клас.
Теми/автори и творби по литература за 10 клас
Българско възраждане
• Из „История славянобългарска“ (Паисий Хилендарски): Предисловие
• „Изворът на Белоногата“ (П. Р. Славейков)
• „Майце си“, „Моята молитва“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“, „Странник“ (Хр. Ботев)
Българската литература от периода от Освобождението до Първата световна война
• „Левски“ (Ив. Вазов)
• Из „Под игото“: главите „Гост“, „Новата молитва на Марка“, „Пиянство на един народ“ (Ив. Вазов)
• Из „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“: „Бай Ганьо се върна от Европа“ (Ал.
Константинов)
• „Cis moll“ (П. П. Славейков)
• „Арменци“, „Две хубави очи“, „В часа на синята мъгла“ (П. Яворов)
• „Да се завърнеш…“ (Д. Дебелянов)
• „Гераците“ (Елин Пелин)
Българската литература от периода между двете световни войни
• „Септември“ (Гео Милев)
• „Зимни вечери“ (Хр. Смирненски)
• „Повест“ (А. Далчев)
„Индже“, „Албена“ (Й. Йовков)
• „Писмо“ („Ти помниш ли…“) (Н. Вапцаров)
Българската литература от периода след Втората световна война
• Из „Тютюн“ (1951 г.): І и ХVІ глава от І част (Д. Димов)
• „Дърво без корен“ (Н. Хайтов)
• „Нежната спирала“ (Й. Радичков) литературен текст.
Оценявани знания, умения и отношения
Различава светогледни идеи, характерни за различни литературни периоди (Българско възраждане, българска
литература от Освобождението до Първата световна война, българска литература между двете световни войни и българска лит ература след Втората световна война), и посочва прилики и разлики помежду им.
• Свързва изучените творби от българската литература с имената на техните автори, с жанровете, с героите, със сюжетите и с мотивите в произведенията.
• Идентифицира едни и същи мотив и и/или устойчиви сюжети в изучени творби от българската литература.
• Разпознава литературни похвати, тропи и фигури и обяснява функциите им в изучени творби от българската
литература.
• Съпоставя с личния си опит интерпретирани в изучените текстове от българската литература ценности и норми, проблеми и конфликти и обосновава позиция по тях.
• Посочва аргументи или контрааргументи при изведена теза или антитеза за есе по морален или по граждански проблем, интерпретиран в изучен (откъс от)
• Формулира теза или антитеза по зададена тема за есе по морален или по граждански проблем, интерпретиран в изучен (откъс от) литературен текст.
• Създава резюме на съдържанието на (откъс от) изучен повествователен текст.
3. Вид и времетраене:
‒ равнището на компетентностите се проверява писмено чрез тест с общо 23 задачи;
‒ времетраенето е 90 минути (два слети учебни часа), а за учениците със специални образователни потребности – допълнително над определеното време.
4. Видове задачи:
‒ 14 задачи с избираем отговор;
‒ 6 задачи с кратък свободен отговор;
‒ 1 задача за редактиране;
‒ 1 задача с разширен свободен отговор (формулиране на теза или на антитеза);
‒ 1 задача за създаване на текст (резюме, заявление или CV).
5. Оценяване
Оценяването се осъществява по критерии, като всяка тестова задача носи брой точки, съобразен с познавателното равнище, спецификата и трудността ѝ. Максималният брой точки от изпита е 100 т.
